Приятната - "Стъклената река"Четох много лоши коментари, че не ставал за гледане, имал големи дупки в сюжета, някои важни сцени били прекалено дълги, а други маловажни - прекалено къси; сцените нямали връзка; излишни образи, не знам си какво спрямо романа (то си пише "по
мотиви от"); Ласкин бил много слаб.
Да, много от тези проблеми си ги има, но според мен филмът не е чак толкова зле и не е вярно, че "не ставал за гледане" (за разлика от втория филм в тази критика), а "дупките" в сюжета не са чак толкова зейнали. Ласкин наистина не е най-добирят актьор във филма, но другите се справят много добре и ми харесаха. На моменти има много свежи реплики. Операторът е всепризнат майстор и това си личи.
Да, поредните натуралистични секс-сцени, лош патент на българското кино; наистина муден разказ; но някои филми са си разказани по такъв начин, искат да те вкарат в бавно темпо, в спокойствие и човек понякога трябва да приеме това което авторите са избрали.
Колкото до дупките в сюжета, т.е. неща, които не се доизясняват много подробно, може да са били притиснати за дължината на филма и да се е наложило да режат и да избират откъде; а може идеята да е била зрителите да се чудят за някои неща. Изборът за някои детайли го правят авторите.
Неприятната изненада - "Източни пиеси".Спечелил не знам си какви награди, участвал в десетдневката на режисьорите в Кан. Бях чувал за него и се чудих какъв ли ще е, каква надежда на българското кино.
Съжалявам, но когато най-накрая го гледах, щях да падна от потрес! Съжалявам за починалите актьори, но аз ще говоря за филма, не за личните им трагедии.
Сценарият е като за късометражен филм или както други казват, нещо като репортаж, но е разтегнат с импресии и празнота до 85 минути, явно за да може да участва като пълнометражен.
Колегите, които ми се сърдят за едно откровение от преди време относно българското любителско/независимо/нискобюджетно кино, ако искат нека да наострят уши, защото според мен
могат да използват този филм за урок как да не правят кино. Използвани са множество аматьорски похвати, в лошия смисъл на думата, и пак ще отбележа, че проблемът с аматьорските похвати не е в ниския бюджет, а
в тъканта на филма. Споделям една мисъл на немския философ Шопенхауер, който казва:
"Качеството на цялостното мислене се усеща веднага след прочитане на няколко страници от даден писател. (...) т.е. какви са формалният строеж, тъканта на неговото мислене, която остава неизменна във всичко, за което е мислел (...) В тях веднага установяваме движението, гъвкавостта и лекотата, дори окрилеността на неговия дух, или, обратно, неговата тромавост, слабост и недодяланост."Няколко неща, които ми харесаха:Турските актьори са много добри и естествени, към тях нямам забележки. Моментът с нападението на скинарите е добър, контрапунктът между спокойствие и внезапен кошмар е добро попадение. Темата е "поучителна" и "социална", но клиширана и повърхностна. Някои отделни кадри са заснети както трябва, но...
Но...Има прекалено много лоши кадри с лоша композиция, която би вървяла за телевизионно образователно предаване, не и за кино (не заради камерата); историята във филма и противопоставянето е клише, героите са плоски и схематични.
(Гледали ли сте
American History X (1998) -
http://www.imdb.com/title/tt0120586/ - подобна история за двама братя, но героите са по-сложни и е по-добре разказана)
От играта на българските актьори запомних като добра само сцената от няколко секунди в един театър; певицата в бара...; момичето на малкия брат - Анжела; някои отделни детайли. Другото...
Много от диалозите са по-безидейни, грозни и схематични от тези в "Листопад". Почти няма музика, показват се дълги празни кадри без говор и без музика! Първите 30 минути не се случва почти нищо; има 15-20 секундни кадри в които човек в общ план върви в тишина покрай спрени коли към сграда, като вместо да се види каква ще да е тая сграда, се виждат паркирани коли и улица; в широк кадър човек е сложен в центъра и в план до кръста води умопомрачителен монолог за Исак Нютон и за големите умове, които били повярвали в Бога; като освен че човекът е лошо композиран в средата, ръкомаха и ръцете му секат кадъра отдолу. Лошо боравене с плановете (от хора с формално образование?!!...); камерата се клатушка като пияна (търсен ефект?); вместо да се чуват репликите на героите, се чуват случайни шумове от средата...
Малкият брат гледа с каменна физиономия през повечето време и не изразява никакви емоции. Приятелката на Ицо бърза да си изстреля шокиращите реплики от тип ни в клин ни в ръкав: "Ицо бе... Що не ми се обаждаш бе..."; плачове, които се появяват от нищото.
"Българските актьори преиграват..."По отношение на актьорите, разпространено е мнението, че
българските актьори преигравали, защото в НАТФИЗ ги учели на театър, а не на кино и т.н. Съжалявам, но актьорите са *актьори*, те могат да играят много неща.
Режисьорът и кастинг-режисьорът носят отговорност какви хора участват във филма и как играят, те са като селекционерите на националния отбор по футбол. Ако един актьор говори по-емоционално или по-малко емоционално отколкото трябва,
режисьорът е този, който трябва да направи забележка и да го накара да играе "правилно" според неговото авторско виждане.
Ако режисьорът не коригира актьорите значи не е успял да ги накара да се отпуснат; или не е имало време за допълнителни дубли (чак пък толкова); или според него това е "достатъчно добра" игра, което е най-лошият вариант.
Освен това, част от "преиграването" на актьорите в претендиращите за сериозни филми се основава и на лош сценарий и лоша режисура, която ги прави да изглеждат "изкуствени" - образите не са изградени, героите разказват каквото им е на сърце в прав текст в монолози; говорят и изразяват неадекватни неща и т.н..
Да, бюджетът му бил много нисък, правен е без подкрепа от НФЦ, част от актьорите са "натуршчици" и т.н. и т.н. но поне режисьорът и част от актьорите са професионалисти с формално образование и е странно да допускат такива грешки.
...
Още по-странно и абсурдно е, че този филм е бил избран в дестедневката на режисьорите в Кан миналата година - първият български филм в Кан от 20 години и има първи награди за дебютен филм от няколко фестивала, получава награди и на "Златната роза". Потресаващо! Не знам какви специалисти са в тези журита, но има нещо сбъркано. Хвърлят ме в размисъл какви ли ще да са били другите филми, които са загубили от "Източни пиеси"... :-/ Искрено се надявам, че следващият филм на Камен Калев ще бъде по-добър.
* Естествено, лесно е да се досети човек какво е вървежно в чужбина в този филм:
"Социални", "наболели", "междуетнически" поучителни теми, които е важно да се отбелязват някъде и да се прави нещо срещу тях, но и начинът на представяне е важен. Неща, които тук са банални и пошли, за някой японец може да са екзотика, също като грозните гледки от Обеля и Люлин. Тривиалното, "истинското" (елементарното, посредственото, низкото, баналното), клишето е вървежно за някои.
Страничен ефект на такива продукции е, че дават лош пример за "добро" кино на младите автори - видиш ли този филм е спечелил толкова награди, следователно е добър... Ужас.
Ефектът е прототип от началото на септември, предстои да се усъвършенства. Тук светлината не е достатъчно равномерна за сегашните му възможноститму да се адаптира и самонастройва в местата с плътно черно (вижте косата). 
Todor Arnaudov's short film/sketch/show/comedy series.
