"Няма нищо..." (Спешно отделение) - разказ на абсурда

Както си гледах архива, попаднах на едно разказче, анекдот, което бях писал преди няколко години. Бях вдъхновен от отношението, което беше получил брат ми във връзка с едно произшествие с колело...


Няма нищо (Спешно отделение)  - разказ на абсурда 

В спешното отделение внесли носилка с пострадал.

- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ..., 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор...
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги пипаме с тия оклепани ръце...
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Как така, продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, как го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката, пищят ми ушите...
- Няма ми нищо, отивам си. - казал пострадалият, хванал се за главата и, олюлявайки се, избягал от отделението.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
- Няма нищо... Важното е, че на пациента му няма нищо!

Тодор Арнаудов - Тош, 05 октомври 2007 г.